Преди точно 1 година Левски се раздели със Станислав Генчев. Тогава мнозина оценяваха този ход като грешен, но какво мислите сега, 365 дни по-късно?
Преди точно една година „Левски“ взе едно от най-дискусионните си решения в последните сезони – раздялата със Станислав Генчев. Към онзи момент ходът предизвика сериозно напрежение сред феновете и футболните анализатори, като мнозина го определиха като прибързан и дори стратегическа грешка. Днес, 365 дни по-късно, въпросът отново е актуален: как изглежда това решение от дистанцията на времето?
Генчев пое „сините“ в сложен период, белязан от нестабилност, финансови ограничения и високи очаквания. Под негово ръководство отборът демонстрираше дисциплина, тактическа подреденост и постепенен напредък, макар и без гръмки резултати. Именно липсата на постоянство и по-сериозни успехи бе сред основните аргументи за раздялата.
След напускането му „Левски“ премина през нови промени – треньорски рокади, корекции в състава и различни управленски решения. Въпреки отделни силни периоди, стабилността така и не се превърна в запазена марка на отбора. Това неминуемо върна спомените за времето на Генчев и накара част от привържениците да се запитат дали тогава не е било по-разумно да се заложи на търпение.
От друга страна, ръководството защити избора си с аргумента, че клуб като „Левски“ трябва да се бори за върха, а не само за постепенен прогрес. В този контекст раздялата бе представена като необходим риск в търсене на по-високи цели.
Година по-късно истината, както често се случва, е някъде по средата. Решението за раздялата със Станислав Генчев остава спорно, но служи като важен урок – че във футбола балансът между амбиция и търпение е ключов. А оценката дали това е била грешка или неизбежна стъпка, вероятно ще продължи да разделя „синята“ общност още дълго време.
