Отвъд гола: Шестгодишният обет на Попов, вкоренен в сърцето на Пловдив
ПЛОВДИВ – В свят, в който трансферите често се измерват в цифри, а лоялността – в сезонни договори, обетът на Попов звучи почти старомодно. Преди шест години той обеща не просто да вкарва голове, а да остане. Да се вкорени. Да бъде част от Пловдив – града с тепетата, футболните дербита и паметта, която не прощава на временните герои.
Днес Попов е повече от нападател. Той е лице на общност. Когато отбелязва, празнува с трибуните; когато мълчи, работи в тишина. В съблекалнята го описват като стабилизатор – човекът, който говори малко, но тежи. На терена – като играч, който чете играта, а извън него – като съсед, когото можеш да срещнеш на Главната.
Обетът му започна след труден сезон, когато предложенията отвън не липсваха. Вместо да си тръгне, Попов избра да подпише дългосрочно и да инвестира време в академията на клуба. Оттогава шестима млади играчи дебютираха с първия отбор, а той често е до тях – с дума, с жест, с пример.
Ръководството признава, че стойността му не се вижда само в статистиката. Да, головете са там. Но още по-важни са мачовете, в които той поведе отбора в трудни моменти, и инициативите, които подкрепи – от благотворителни кампании до възстановяване на квартални игрища.
Пловдив отвръща на обета. С аплодисменти, с търпение и с онази рядка привързаност, която се ражда, когато един футболист избере града не като спирка, а като дом. Отвъд гола, историята на Попов е за обещание, спазено с време.
