Нощ на слава и мъка: Незабравимият европейски дуел на ЦСКА през 1997 г.
Москва, 14 март 1997 г. — Звуците от една електризираща европейска футболна вечер все още отекват сред феновете на ЦСКА Москва, когато клубът организира един от най-забележителните и емоционални мачове в своята славна история. Мачът, проведен на известния стадион „Лужники“, видя ЦСКА да се изправи срещу страховития испански гигант Реал Мадрид в сблъсък за Купата на УЕФА, който ще се помни години наред.
Още от първия съдийски сигнал атмосферата беше електрическа. ЦСКА, възнаграден от местната си слава, излезе на терена, готов да впише името си в европейските футболни анали. Домакините откриха силно, оказвайки натиск върху легендарните звезди на Мадрид и създавайки ранни положения, които накараха гостуващите фенове да се чувстват нащрек.
Водени от капитана Юрий Павлов, чиито лидерски качества и пламенен дух запалиха отбора, ЦСКА шокира гостите с ранен гол в 23-ата минута. Сензационен удар на младия вундеркинд Дмитрий Иванов изведе руснаците напред, разпалвайки бурно ликуване сред домакинската публика.
Въпреки това, мадридчани, с легендарния си състав, включващ Раул, Мориентес и младия Гути, реагираха бързо. Точно преди почивката Раул изравни с прецизен удар, поставяйки началото на напрегнато второ полувреме. Играта се изостри, като двата отбора си разменяха атаки и се защитаваха с хъс. Вратарят на московския отбор, Сергей Овчинников, направи няколко спиращи дъха спасявания, за да запази резултата равен.
С наближаването на 80-ата минута се случи неочакваното. Гути от Мадрид проби защитата на ЦСКА и отбеляза красив самостоятелен гол, с който развълнува испанските фенове. Изглеждаше, че гостите ще си осигурят важна победа, но ЦСКА не беше свършил.
В последните моменти на добавеното време, опитният халф Александър Коливанов отправи страхотен удар извън наказателното поле, който се отклони от защитник на мадридци и прати топката в мрежата. Стадионът изрева от неверие.
Мачът беше приветстван като доказателство за устойчивостта и борбения дух на ЦСКА. Въпреки че не успяха да продължат напред в турнира, играта се превърна в легендарна глава в историята на клуба, демонстрирайки способността им да се състезават с най-добрите в Европа. Феновете напуснаха стадион „Лужники“ онази вечер с разтуптени сърца, спомени за слава и горчиво-сладко чувство на мъка, което все още е в съзнанието им.
